Време, помогни ми...
Време, там ли си? Хвани ме за ръката.
Отново по течението съм на реката.
Не знам какво да правя, трудно ми е вече,
дали в сълзи да се удавя или да хвърля всяко бреме.
Време, помогни ми, да не се отчайвам вече,
голяма болка в душата постоянно стене.
Разкъсано сърцето от толкова разочарования,
сълзи по Нея и безсънните ридания.
Време, дали любов споделена някога ще срещна,
кажи ми, не ме измъчвай, знам, не съм безгрешен.
Ще се боря аз за Нея, ако някога я видя,
покажи ми пътя само, по който да я диря.
© Георги Георгиев All rights reserved.
от сърце ти го пожелавам браво за стиха харесва ми!!!