Време за мечти
Когато и оградата край къщи ме събаря,
и портата открехната не ме зове,
измислям си причина, да забравя,
и ми се иска времето да спре.
А аз да си остана вън на пътя
и нищо, че подскърца януарски сняг.
И под звездите с мислите да бродя,
които ме отвеждат до моя светъл бряг.
Където топло е и птици още пеят,
в гнездата сгушили на лятото гласа.
Щурчета Паганинови мелодии люлеят
сред мириса на окосената трева.
Препълнена луната от въздишки
край ъгъла да се покаже пак,
да ахна и след две пресечки
да стигна времето, в което бях.
Окъпана в потока на мечтите,
със босите нозе да тичам волна.
С вълшебството си, сребърни, звездите
да ме превърнат в пърхащата птичка.
Не януарски сняг, а цвят салкъмов
да ме обсипе с аромат и шепот,
на думи две от устни с вкус малинов,
дарили ми най-синята безбрежност.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
