Aug 24, 2012, 1:55 PM

Време за възкръсване 

  Poetry » Phylosophy
831 0 11
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.

Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно...  любовта. 

Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта.

Дали днес  огънят от мен  запален,
ще грее още миг или пък два,
душата, най-доброто ще познае,
повярвала в щастливата звезда.



© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??