Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно... любовта.
Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up