Време за възкръсване
Душата ми отново Феникс птица,
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно... любовта.
Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта.
Дали днес огънят от мен запален,
ще грее още миг или пък два,
душата, най-доброто ще познае,
повярвала в щастливата звезда.
разперила крилете... полетя,
нагоре, все нагоре, като жрица
божествено с мечтата си се сля.
Докосната от слънцето лъчисто,
дочу красиви ангелски слова,
че другите по` можем да излъжем,
но никога напълно... любовта.
Избягала за кратко, тя възкръсва,
възражда се за миг от пепелта,
и тлеещото въгленче избухва,
и лумва клада, багреща нощта.
Дали днес огънят от мен запален,
ще грее още миг или пък два,
душата, най-доброто ще познае,
повярвала в щастливата звезда.
© Таня Мезева All rights reserved.
