Времето изтичаше, търсещо вятър, през пръстите подобно на пясък, търсещо плахо хоризонти далечни, отвъд сивота, към тихия шепот... ... на чистия Ден в мръсни одежди. Сред хоризонти безкрайни и празни прашинки се носят над студения свод. Времето гасне, вече е прах, търсещо вятър, ала вечността тиха е, мълчи, не отговаря и само прах безличен то ще си остане. Пръстите вече са безмълвни и студени, само мъртва тишина, гаснеща в дланта и прах от време тъжно, търсещо вятър... приютено от лъчите на далечния изгрев.