Времето търсещо вятър...
Времето изтичаше, търсещо вятър,
през пръстите подобно на пясък,
търсещо плахо хоризонти далечни,
отвъд сивота, към тихия шепот...
... на чистия Ден в мръсни одежди.
Сред хоризонти безкрайни и празни
прашинки се носят над студения свод.
Времето гасне, вече е прах, търсещо вятър,
ала вечността тиха е, мълчи, не отговаря
и само прах безличен то ще си остане.
Пръстите вече са безмълвни и студени,
само мъртва тишина, гаснеща в дланта
и прах от време тъжно, търсещо вятър...
приютено от лъчите на далечния изгрев.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламен Йовчев Все права защищены
