Вричане
Даже слънцето да се скрие
Душата сама от болка
Срещу луната даже да вие
Пак ще обичам
Даже сърдитото бушуващо море
От болка неизказана да ме залее
От любовта не се отричам
Даже сам в празнотата да стоя
В кладата на огъня даже да горя
На любовта се вричам
По пътища незнайни
Даже да се скитам
За любовта винаги ще питам
Каквото и да става
Любовта в душата ще запазя
Огъня в себе си ще задържа
Кораб от добро ще изградя
Да мине то като вода по голите скали
В порой да се превърне от мечти
Гладните не ситите ще храня
Доброто винаги ще браня
Вратата ще тръшна на лошите мисли
Ще ме топлят усмивки лъчисти
Каквото и да става...
Любовта в мене си остава
© Любомир Деничин All rights reserved.
