24 мар. 2010 г., 00:15

Вричане

841 0 17

Даже слънцето да се скрие

Душата сама от болка 

Срещу луната даже да вие

Пак ще обичам

Даже сърдитото бушуващо море

От болка неизказана да ме залее

От любовта не се отричам

Даже сам в празнотата да стоя

В кладата на огъня даже да горя

На любовта се вричам

По пътища незнайни 

Даже да се скитам

За любовта винаги ще питам

Каквото и да става

Любовта в душата ще запазя

Огъня в себе си ще задържа

Кораб от добро ще изградя

Да мине то като вода по голите скали

В порой да се превърне от мечти

Гладните не ситите ще храня

Доброто винаги ще браня

Вратата ще тръшна на лошите мисли

Ще ме топлят усмивки лъчисти

Каквото и да става...

Любовта в мене си остава

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • СЕЛВЕР,ВИКТОР ПОЗДРАВИ СВЕТЛИ И ТОПЛИНКА!!!
  • Мненият отдолу казват всичко!...
    Комплименти, Любо!!!
  • Поздрави,БОГИ,ЖАРАВА,ПЕТЯ,ЛЮСИЛ,ФЕЙЧКЕ,АНЕТА,ПЛАМИ!!!БЛАГОДАРЯ ВИ,че сте съпричастни с моята щедра любов.ТОПЛИНКА ЗА ВСИЧКИ ВАС!!!
  • Страхотно стихо, Любчо! Поздрав!
  • Да!
    Каквото и да става не предавай Любовта!
    Поздрави!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...