За кой ли път отново ти се вричам
до края свой за тебе да трептя,
и тази думичка "обичам"
на никой друг да не даря.
И все така ще те мечтая,
ще те бленувам път след път,
от нищото ще те извая,
дори да съм на кръстопът.
Ще те измислям в изрев слънчев,
в дъгата пъстра след дъжда.
Дори по пътят трънчев
до теб щастлива ще вървя.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
