Сърцето ми износи твойто вричане

напук на хора, на сълзи, на всичко.

Изтлях и сведох цвят – като кокиче.

Рисувах с теб гнездо за малко птиче.
 

Не съумях в света ти да се впиша.

И с вяра мека бях – като съпруга.

Без мен свободно можел си да дишаш.

Слънца да сътворяваш... но за друга.
 

Отмерването тича по стрелките

и с всеки ход напред се впиват в мен

ръцете и вините ти прикрити,

очите ти и споменът за ден.
 

Не искам да си спомням, позволи ми

поне за тази нощ да е различно –

безтебен свят за мен да изградим.

Сърцето ми пометна твойто вричане.