Връщане
ВРЪЩАНЕ
Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата,
аз тръгвах по пътеки спящи.
Обратно връщаше ме съдбата.
За всяка грешка скъпо плащах.
На кръст житейски ме разпъваха,
от раните прободни не умрях.
Нозете ми в калта затъваха -
по пътя към поредната заря.
И пак вървя. Пътеката позната -
ме връща в гората с дъх на бор.
На баба къщата е в залезна позлата.
... Мълчим с пещта в пустия ни двор.
© Мимо Николов All rights reserved.
