Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата,
аз тръгвах по пътеки спящи.
Обратно връщаше ме съдбата.
За всяка грешка скъпо плащах.
На кръст житейски ме разпъваха,
от раните прободни не умрях.
Нозете ми в калта затъваха -
по пътя към поредната заря. ...