13 нояб. 2008 г., 16:27

Връщане 

  Поэзия
488 0 4
Печеше баба хляба в пещта.
И сякаш щастие мяташе с лопата.
А после мъдростта си завеща.
Останах сам с истината непозната.
И грабнал лук. С комат в торбата,
аз тръгвах по пътеки спящи.
Обратно връщаше ме съдбата.
За всяка грешка скъпо плащах.
На кръст житейски ме разпъваха,
от раните прободни не умрях.
Нозете ми в калта затъваха -
по пътя към поредната заря. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мимо Николов Все права защищены

Предложения
: ??:??