Все сянката си гоня,

след влака тичам,

на друга спирка слизам,

приспивам се с мечти,

мечтите си събуждам,

когато друг приспи ги...

През лятото сънувам зима,

а зимата подреждам тънки рокли -

такава съм -

неспастреното минало

зад ъгъла наднича,

забравих вчерашното утре,

а бъдещето май проспах.

Такава съм -

до оня светъл миг,

когато ти си дойдеш.

Часовникът подрежда всичко.

А хукват нашите деца,

казват - щастливците

часовници не носели.