Все още
Върху стари белези-рани
сърдити травми крещят,
скърцат кокали стари,
уморени мускулите болят.
Пропускат редовно буталата,
амортисьорите разбити,
прескача някъде искрата,
гумите до тел протрити.
Но все още навивам газта,
рогатият механик още ме обича
и за да ме настигне смъртта,
ще трябва малко да потича!
© Алекс учо All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Газзззззззззз, Алекс.... и лек път!