Dec 1, 2013, 10:56 PM

Все по-силно... 

  Poetry
811 0 14

Когато

в ранната, студена утрин

на недоизживяното

виелицата-истина

размята

пепелта на догорелите излюзии

а преспата-вина

мълчи...

 

Когато

внезапно осъзнаем,

че животът е снежна пързалка

и се пързаляме

по себе си

и падаме от себе си

в поледицата

на замръзнали мечти...

 

Когато

коминчето на вярата

примамливо пак пуши

и по пъртината на светли чувства

стигнем прага

на себе си

и влезем в себе си -

там до камината на спомена за две очи -

 

тогава

е възможно

и невъзможното,

и в люлката на вечността

поне за миг,

поне във мислите

пак сбъдва се желаното,

а Огънят от вчера

все по-силно топли

и гори...

© Веселка Стойнева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво!
  • Поздрав! Хубав стих!
  • Благодаря на всички...
  • .Прекрасно е!
  • Отново много хубав стих!

    "Когато
    коминчето на вярата
    примамливо пак пуши
    и по пъртината на светли чувства
    стигнем прага
    на себе си
    и влезем в себе си -
    там до камината на спомена за две очи - "

    ...
    АМИН!!!
    ((( )))
  • Хубав топъл стих, като предколедно пожелание!!!!
    Поздрав, Вес!!
  • Поразително силен стих! Поздрав!
  • "Огънят от вчера"...
    Жарава мълчалива и готова
    да лумне с всеки хвърлен в нея спомен.

    Красиво и уютно.Поздрав Веси.
  • Пишеш много хубаво!
  • Красива образност, красива философия, красива носталгия...
    И второто предсърдие
    завинаги затварям…
    Със молива на нежността
    за кой ли път контурите повтарям…
    За да не дразня огъня.
    Останали са въглени…
  • Права си,Веси!Тогава всичко е възможно!Браво!
  • Много добре написано! Поздрав, Веси!
  • хубаво, но ако нямам камина, а климатик? поздрав!
  • "До камината на спомена за две очи" е винаги топло...
Random works
: ??:??