Все по-силно...
Когато
в ранната, студена утрин
на недоизживяното
виелицата-истина
размята
пепелта на догорелите излюзии
а преспата-вина
мълчи...
Когато
внезапно осъзнаем,
че животът е снежна пързалка
и се пързаляме
по себе си
и падаме от себе си
в поледицата
на замръзнали мечти...
Когато
коминчето на вярата
примамливо пак пуши
и по пъртината на светли чувства
стигнем прага
на себе си
и влезем в себе си -
там до камината на спомена за две очи -
тогава
е възможно
и невъзможното,
и в люлката на вечността
поне за миг,
поне във мислите
пак сбъдва се желаното,
а Огънят от вчера
все по-силно топли
и гори...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
