Все търся те
В С Е Т Ъ Р С Я Т Е
Все търся те, покой – балсам очакван.
Миражен остров плува срещу мен...
Светкавица внезапна. Тътнещ облак.
Разтърсва буря нощ след тежък ден.
Подскоква моят сън – бездомен скитник,
нарамил безутешната съдба.
В екстаз молитвен трескаво очаквам
единствен лъч към вярната следа.
Посоката пак в утрото намирам
от веселите нотки на деня
и липов аромат в мажорни гами
раздипля всяка фибра на кръвта.
Но втурвам се по стръмните завои,
забравила умора, към върха,
където пак светкавици догонят
пришпорен кон след бурята с дъжда...
© Стойна Димова All rights reserved.
