Oct 9, 2019, 10:28 PM  

Всеки край е ново начало

  Poetry » Other
933 0 1

Когато се изгубиш в лабиринт от фалшиви вини,
на подла хорска злоба, завист и грозни клевети,
пътека бяла от слънце бяло над облаците сътвори,
на криле нови с вяра нова дръзко и високо полети,
и отново адът тъмен в рай светъл ще се прероди,
намръщения залез в изгрев усмихнат ще заблести,
красива сбъдната мечта в дните твои ще се роди,
и забравил всички минали беди щастлив ще си ти.
Но винаги помни, дори дъжд черен гробно да вали,
колелото на живота ни земен все напред се върти,
и само от теб зависи да бъдеш или да не бъдеш ти,
не позволявай криво огледало очите ти да победи,
на истинското огледало вярвай, без лъжи то блести,
на ревера в сърцето си като бял компас го закичи,
да сочи пътя и напомня,че най-хубавото предстои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....