Пожелах си нещо космическо,
недокоснато от човешка ръка.
Измерение, без да е физическо,
одушевена там е всяка звезда.
Ще си поръчам и лунен пясък
за моята нарисувана градина..
И една птица с нейния крясък,
изобразен е звук без картина.
Нужно ми е също така сияние,
светъл лъч от първоизточника,
който не подлежи на описание,
цигара, догаряща в пепелника...
© Мария Василева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
