Вселена
Докоснах се до този свят.
Родена със любов.
Родена да обичам.
Тя е всичко моята Вселена.
Детство, радост, мъка, драма
поезия... живот.
Но в огромната Вселена,
чувствам се безлика.
И душата ми полита окрилена.
Не може нищо да я спре.
Високо в небесата се издига,
като птица наранена.
Далеч оставя света безлик.
Изпълнен със злоба и омраза.
Душата изморена,
в облаците се издига.
По- спокойна и обичана.
От хроничен яд отрича се.
Сплотена със сърцето.
Небето с радост ще да я дарява.
Дъждът ще измива и сълзите.
Вятърът спомените ще отнася.
Спокойна ще е сред звездите.
Щастлива избягала от дните.
Това е моята Вселена.
© С. П. All rights reserved.
