Jan 18, 2006, 9:03 PM

Всемир

  Poetry
980 0 6
 

Всемир

 



Песъчинката ... пясъкът ... плажът!


Тревичката ... дървото ... гората!


Хълмът ... планината ... върхът!


Капката ... морето ... небето!


Красота ... сила ... величие!




Познанство ... приятелство ... обич!


Аз ... природата ... Вселената!


Пространството ... времето ... душата!


Мир ... тишина ... хармония!


 

Всемир!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© София Русева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Мая Но само не си мисли,че аз съм лаконична-това изобщо не е в стила ми-хаха- аз винаги говоря и пиша много подробно.Това е мисля най-различното нещо,което съм "създавала"
  • Браво, София! Стегнато, кратко и лаконично. Чудесен опит
  • ооо много се радвам-нека ти издам тайна хаха-това е първият ми опит да пиша стих-просто бях така вдъхновена от една обич,че това бе единствения подходящ начин да я изразя знам за себе си, че съм вложила много чувства и емоция във всяка думичка-от душата ми е
  • SKY,има малкоама нали знаеш,от малко и лекарство може да стане,въпроса е да не е в повече,че тогава става отрова
    какво да ти кажа... точни са ти пропорциите,не ми допадна а мн повече
  • хахаоле я ми кажи къде откри егоизъмвъзможно е несъзнателно да съм го изрекла...не че не се връзва с чувствата,които изпитах докато го писах.Радвам се,че ти е допаднало

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...