Всичко е същото. Мислим, че нещо променяме.
Нижат се дните ни. Даваме или пък вземаме.
Учим се как да обичаме и да прощаваме.
Учим се малко да вземем и много да даваме.
Всичко е същото от векове и за в бъдното.
Днес и сега, и нататък - до края, в отвъдното.
Мислим, чувстваме, храним се и с любов, и с омраза.
Бог упрекваме само нас, че жестоко наказа.
Но бог няма вина. Няма ад и пряк път към рая.
Смешно грешни сме. Всичко носим в душите си, зная.
И е същото - кръстът божи и тая Голгота
векове след Исус все разделят смъртта от живота. ...