Aug 11, 2009, 12:15 PM

Всичко, което...

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Всичко, което не изричам,

таи се и тлее.

Всяка сълза, която не прелива,

подкопава и руши.

Всяка усмивка, зад устни прикрита,

е празна надежда в моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо ли ни трябва да живеем с маски?Душаша ми разплака твоя стих,в надежда той обрича бъдещия ден.Не лудост е ,че крия своя лик,а тъгата ти прегрърна тъжното в мен........браво на теб!!!!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...