Aug 11, 2009, 12:15 PM

Всичко, което...

  Poetry » Other
1.5K 0 1

Всичко, което не изричам,

таи се и тлее.

Всяка сълза, която не прелива,

подкопава и руши.

Всяка усмивка, зад устни прикрита,

е празна надежда в моето сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо ли ни трябва да живеем с маски?Душаша ми разплака твоя стих,в надежда той обрича бъдещия ден.Не лудост е ,че крия своя лик,а тъгата ти прегрърна тъжното в мен........браво на теб!!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...