Всъщност...
Идваме за кратко, мислиме за дълго.
Още от мънùчки яхваме мечтите.
Гоним се накъсо ,бягаме надълго.
Тоз живот изцежда, стяга ни душите.
Яздиме надежда, впрягаме труда си.
Тежки са крилата, късичко летиме.
Пълниме акъла, харчиме ума си.
Станали безсилни, силите пестиме.
Яздейки Пегаси, с думите летиме.
В края си на дните все сме уморени.
Скромничко накрая с думи ще заспиме.
Грохнали ездачи, с всичко примирени.
Тъй накрая, Боже, с теб ще се разминем.
Яздейки дойдохме, пеш ще си заминем.
© Никола Апостолов All rights reserved.
