Втора младост
Три дни любов. Три месеца раздяла.
А времето безмилостно тече.
От сива, постепенно става бяла
брадата на най-тъжното момче...
Момчето-мъж. Момчето... вече дядо.
Конфликт между душата и плътта.
Присъда ли е или е награда
финалният десант на любовта?
Последната, най-истинската, вечна
любов, неостаряваща напук!
Която може и да е далечна,
но в мислите ми винаги е тук!
И винаги ще бъде тук! А скрежът
в брадата ми е само светъл знак,
че жив ли е в сърцето ми копнежът,
за лодката все още има бряг!
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
