Втори сонет за пристигането във Венеция
613
0
2
Подобен на тънка изпъната струна
извива се Млечният Път във нощта,
но люти в морето на мойта душа
с бяс вихрят се четиристотин тайфуна.
Дори да застанем край кротка лагуна,
където се плиска искряща вода,
ще искам отново уста във уста,
под пълна луна, със страст теб да целуна.
Но искаш ти месеца с друг да делиш
и другиму сладки слова да мълвиш --
за мене, лъжливи tristezza e gioia!*
Това ще ти бъде последният блъф!
Помни, че ще бъдеш завинаги моя,
щом идем в града на крилатия лъв.
-----------------------------------------------------
* (ит.) тъга и радост
© Тошко All rights reserved.
