Sep 28, 2004, 10:30 PM

Вяра

  Poetry
1.6K 0 0
Казват,че любовта няма край.
Казват,че тя е като приказен рай,
но защо ли аз не мога да я изживея,
кога най-после ще мога и аз щастливо да се смея.

Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
докога ще трябва да живея в самота
постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
но на мен светът ми се вижда ужасно студен.

Но въпреки всичко аз вярвам,че ти съществуваш
и от голямата любов не се страхуваш,
и зная,че ще се срещнем с тебе скоро
ще бъда щастлива аз отново.

Ти си някъде там-самотен в нощта,
както аз съм сама сега
и виждам твоя образ,твоето лице,
и твоите протегнати към мен ръце.

Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
твоят образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
че ти си моята илюзия,една красива мечта,
но въпреки това аз чувствам,че те има някъде в света.

Знам,че точно ти си за мен отреден
щом се срещнем от моята любов ти ще бъдеш победен
и заедно ще преоткрием хиляди неща,
и ще бъдем вечно двама,дори и във смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...