28 сент. 2004 г., 22:30

Вяра

1.6K 0 0
Казват,че любовта няма край.
Казват,че тя е като приказен рай,
но защо ли аз не мога да я изживея,
кога най-после ще мога и аз щастливо да се смея.

Чудя се кога щастието ще почука и на моята врата,
докога ще трябва да живея в самота
постоянно виждам влюбени хора покрай мен,
но на мен светът ми се вижда ужасно студен.

Но въпреки всичко аз вярвам,че ти съществуваш
и от голямата любов не се страхуваш,
и зная,че ще се срещнем с тебе скоро
ще бъда щастлива аз отново.

Ти си някъде там-самотен в нощта,
както аз съм сама сега
и виждам твоя образ,твоето лице,
и твоите протегнати към мен ръце.

Ръце и аз протягам,но все не мога да те стигна
твоят образ ми убягва и гняв във мене се надигна,
че ти си моята илюзия,една красива мечта,
но въпреки това аз чувствам,че те има някъде в света.

Знам,че точно ти си за мен отреден
щом се срещнем от моята любов ти ще бъдеш победен
и заедно ще преоткрием хиляди неща,
и ще бъдем вечно двама,дори и във смъртта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...