Вяра
Бъдещият дух и молитва,
да разсее и сплотява.
Над поляни да полъхне,
свободна реч да огрява.
Нощ омайна в безкрая отмаря,
защо си отиде, будна и замечтана?
След порой сълзи, в съзнанието остана–
и тичешком, пламна до забрава.
Някъде си ти вяра
где ли, моето сърце ли забравя?
Голяма и постижима,
за майка обичлива.
Вяра към добро имай,
смисъл да живееш не губи,
че тя е единна, разбери
и за нея се помоли.
Ръка подай на бездомни хора,
след дъжд, почукай на вратата
и дай криле, на тяхната вяра.
Вярата тъй безгрешна
сплотява нашите сърца,
да запеем до забрава,
за свята дума от сърца.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
