Бъдещият дух и молитва,
да разсее и сплотява.
Над поляни да полъхне,
свободна реч да огрява.
Нощ омайна в безкрая отмаря,
защо си отиде, будна и замечтана?
След порой сълзи, в съзнанието остана–
и тичешком, пламна до забрава.
Някъде си ти вяра
где ли, моето сърце ли забравя?
Голяма и постижима,
за майка обичлива. ...