15.03.2017 г., 15:04

Вяра

553 1 4

Бъдещият дух и молитва,

да разсее и сплотява.

Над поляни да полъхне,

свободна реч да огрява.

Нощ омайна в безкрая отмаря,

защо си отиде, будна и замечтана?

След порой сълзи, в съзнанието остана–

и тичешком, пламна до забрава.

Някъде си ти вяра

где ли, моето сърце ли забравя?

Голяма и постижима,

за майка обичлива.

Вяра към добро имай,

смисъл да живееш не губи,

че тя е единна, разбери

и за нея се помоли.

Ръка подай на бездомни хора,

след дъжд, почукай на вратата

и дай криле, на тяхната вяра.

Вярата тъй безгрешна

сплотява нашите сърца,

да запеем до забрава,

за свята дума от сърца.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...