дъждове (Димитрина Владимирова)
125 310
15.03.2017 г., 15:04 ч.

Вяра 

  Поезия
347 1 4

Бъдещият дух и молитва,

да разсее и сплотява.

Над поляни да полъхне,

свободна реч да огрява.

Нощ омайна в безкрая отмаря,

защо си отиде, будна и замечтана?

След порой сълзи, в съзнанието остана–

и тичешком, пламна до забрава.

Някъде си ти вяра

где ли, моето сърце ли забравя?

Голяма и постижима,

за майка обичлива.

Вяра към добро имай,

смисъл да живееш не губи,

че тя е единна, разбери

и за нея се помоли.

Ръка подай на бездомни хора,

след дъжд, почукай на вратата

и дай криле, на тяхната вяра.

Вярата тъй безгрешна

сплотява нашите сърца,

да запеем до забрава,

за свята дума от сърца.



 

© Димитрина Владимирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??