Вяра
Бъдещият дух и молитва,
да разсее и сплотява.
Над поляни да полъхне,
свободна реч да огрява.
Нощ омайна в безкрая отмаря,
защо си отиде, будна и замечтана?
След порой сълзи, в съзнанието остана–
и тичешком, пламна до забрава.
Някъде си ти вяра
где ли, моето сърце ли забравя?
Голяма и постижима,
за майка обичлива.
Вяра към добро имай,
смисъл да живееш не губи,
че тя е единна, разбери
и за нея се помоли.
Ръка подай на бездомни хора,
след дъжд, почукай на вратата
и дай криле, на тяхната вяра.
Вярата тъй безгрешна
сплотява нашите сърца,
да запеем до забрава,
за свята дума от сърца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрина Владимирова Всички права запазени
