Вяра
Аз вярвам в мисълта на всеки звук.
Аз вярвам в смисъла
на дългата поредица от грешки...
Всеки залез е сянка изтекла
от пукнатина на пищния изгрев...
И адът е пълна раздяла с надеждите.
Поле от глухарчета
рисува с пухчета къдрици на вятъра.
Но кой ли би могъл да ги докосне?
Един прегърбен комин мечтае за сродна душа
в мораво мълчание -
мухоморка без бели точици...
Хоризонтът е примка
за бесене на желанията -
вратовръзка стягаща
изтънелия врат на мечтата...
Раираното пространство
безстрастно очаква...
Тръгни сам с превръзка на очите -
нищичко по-добре да не виждаш...
Гърбици на безброй камили са планините...
непоносимо видение.
Сънувай иглата
търсеща вечно конеца си...
с празно ухо върху дланта на мълчанието.
© Младен Мисана All rights reserved.
