23.02.2019 г., 19:54 ч.

Вяра 

  Поезия
1400 24 13

Аз вярвам в мисълта на всеки звук.

Аз вярвам в смисъла

на дългата поредица от грешки...

Всеки залез е сянка изтекла

от пукнатина на пищния изгрев...

И адът е  пълна раздяла с надеждите.

Поле от глухарчета

рисува с пухчета къдрици на вятъра.

Но кой ли би могъл да ги докосне?

Един прегърбен комин мечтае за сродна душа

в мораво мълчание -

мухоморка без бели точици...

Хоризонтът е примка

за бесене на желанията -

вратовръзка стягаща

изтънелия врат на мечтата...

Раираното пространство

безстрастно очаква...

Тръгни сам с превръзка на очите -

нищичко по-добре да не виждаш...

Гърбици на безброй камили са планините...

непоносимо видение.

Сънувай иглата

търсеща вечно конеца си...

с празно ухо върху дланта на мълчанието.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хоризонтът е примка
    за бесене на желанията -
    вратовръзка стягаща
    изтънелия врат на мечтата...

    Много силно, Мисана. Поздравления. Въпреки всичко човекът продължава. Пътят е предизвикателство, а кой се отказва от него?
  • И всеки залез предвещава изгреви...
    Махни превръзките и всички очила...
    Животът е поредица от сбъдване...
    И имаш! Имаш си крилете за това...
    Поздрав, Маестро!
  • Отново перла в огърлицата! Поздравления, Младене!
  • Великолепна образност!...
  • Дали всеки "залез е сянка, изтекла през пукнатина та на пищния изгрев"? Сякаш така изтичат от съзнанието желанията и се понасят като "пухче от глухарче" в необятна на вятъра. Но този злораден свят стиска мечтите за изтънелите гуши, докато ги превърне в "раираното пространство" на души изгнаници. Многопластви образи и извисени метафори, които освен че носят неподражаем почерк на поетично майсторство, доставят истинска наслада за читателя. Поздравявам те за този изключително силен стих, Приятелю и го поставям в мои любими!
  • Днес си мисля, че и раят и адът изглеждат еднакво нощем...Ако не измием очите си със слънце, ще бъде ли сърцето Божие разбито? Смисълът на дългата поредица от грешки възможно ли е, да е единствен смисъл?!
    Харесвам различността на думите ти и наситеността на метафорите ти!
  • !!!
  • Силен мъдър стих с прозрения за света не невидимото. Метафорично образно мислене! поздравления!
  • С Вили. Грабва те, разтърсва те и те хвърля в "мисълта на звука", в който лирическият вярва... Оставаш притихнал върху "дланта на мълчанието" ... Силни аплодисменти!!!
  • Наистина запомняща се образност. Аз уважавам таланта, който може да я създаде, в случая- твоя. Образността, категорично показва, че ще влезем в един друг свят- този на изкуството.
  • "Поле от глухарчета
    рисува с пухчета къдриците на вятъра.
    Но кой ли би могъл да ги докосне?"
    Красива образност си втъкал в стиха си , Младене!
    Картините се редят една след друга и всяка от тях
    носи послание. Трудно се намира сродна душа...
    затова отпусни възела и дай крила на мечтите си...
    Адмирации за стиха ти,Младене!
  • Живи образи, които се появяват в съзнанието! Прекрасен стих!
Предложения
: ??:??