Feb 2, 2022, 9:44 AM

Вяра

  Poetry
570 2 10

Кой свят с тежък гребен

е устисквал човешки мечти?

Безумен, от алчност обсебен

умирал е в страх и лъжи.

Човешката крачка е трудна.

Затова ѝ раздаваме пита.

За мъдрост. И съвест най-будна,

без смърт духът да полита.

Този свят се крепи в Свободата.

Да бъдеш войник или стража.

Да имаш до край необята-

Вяра за сила в крилата.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...