Вярност

Poetry

377 0 2

Днес плажът ме зове

безсрамно и греховно...

В милувката на синьото море

да се отдам докрай и непристойно...

Да ме помилва с хладните води...

Да ме разлей, като въздушна пяна.

Да обладае чудните ми дълбини

и тялото ми тленно, и душата млада.

Да ме раздипли синевата му безмерна

с неземната си сила на страстта...

и като съпруга благоверна,

да му остана вярна до смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

генек (Георги Коновски)

Много приятно.

2022-08-17T15:19:35+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Юри е по тази част.

2022-08-17T15:00:21+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0