Вярност

Poesía

379 0 2

Днес плажът ме зове

безсрамно и греховно...

В милувката на синьото море

да се отдам докрай и непристойно...

Да ме помилва с хладните води...

Да ме разлей, като въздушна пяна.

Да обладае чудните ми дълбини

и тялото ми тленно, и душата млада.

Да ме раздипли синевата му безмерна

с неземната си сила на страстта...

и като съпруга благоверна,

да му остана вярна до смъртта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Много приятно.

2022-08-17T15:19:35+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Юри е по тази част.

2022-08-17T15:00:21+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9