Времето ме доведе в късна есен
с пожълтелите страници на живота,
есенният полъх раздуха мечтите
и сърцето ми забравя изстраданите мигове.
Търси щастието нежните чувства,
белите коси чакат топлите длани
и тихият ветрец на душата ти,
която раздава обич,
жадува живота.
Съдбата не ме погали,
не ме стоплиха чувствата.
Вярвам, че сърцето ти ме гали с любов, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up