May 22, 2007, 3:49 PM

Вятърно момиче

  Poetry
769 0 1
Ти виждал ли си вятърно момиче,
което никого не може да обича?
Което минава през теб като вятър
и да носи усещане тъй непознато.
 
Аз съм такова момиче,
не ме задължавай!
Да ме молиш да обичам
не продължавай!
За мен няма чувства,
аз съм просто мираж,
измислено изкуство,
нарисуван колаж!

Механично говоря, аз не съм реална
 и ако се влюбиш в мен, ще стане фатално!
 Недей се оплита във мен,, разбери,
има толкова други красиви жени!

Моята хубост те заблуждава,
за обич от мене недей се надява,
върви си по пътя, за мен забрави,
аз нямам сърце, при мене хаосът цари!

Баща ми е вятърът, аз съм родена в душата,
всеки миг си мечтая да вкуся свободата!
Не се заемай, да ме обуздававаш не ще успееш,
 с болестта си не играй - ще се разболееш!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятен стих, страшно много ми хареса!!!
    Като идейка е супер...
    Поздрав!6+

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....