Сутрешният вятър пак разбърка картите и мисълта ми.
С вихърът на хвърлен зар, обърканите чувства подреди.
Дали с повея тихо ще се слее обичта ми?
Дали със нея ще успея да разчорля твоите коси?
Какво ще стане със морето, ветре, ако някога си тръгнеш?
Виж какво се случва щом посоката понякога обърнеш.
Ако не със теб, с кой друг облаците нежно ще въртя в захлас?!
Само с теб и с пропилени сили, виждам в зара страшна власт.
Ако не във твоят търсещ поглед, в кои намокрени от мен очи
финна паяжина - звездна светлина, горчиво ще блести?
Никой... с никой друг... дори да чакам в мрака век!
Кога отново вятърът ще облече тяло на човек? ...