Oct 28, 2012, 4:49 PM

Въгленче

  Poetry
861 0 0

Мисли, потъващи във водата -

премълчани мечти.

Огън, силно изгорил сърцата, 

хвърлен там, за да се изгаси.

Въгленче, останало да свети в мрака,

невидимо за никой - за него знаеш само ти, 

ще напише през деня съдбата ми. 

Не зная ще я прочетеш ли...

Може би ще я измие на дъжда водата

и в мечта ще се превърне пак душата ми,

преливаща в безкрайни дълбини.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...