Въжеиграчът
посветено на сестра ми и нейният"приятел"
Спокойно!Аз ще стъпя на земята,
от облаците леко ще се приземя.
Ти сряза и размаха на крилете ми,
а в полет щях да стигна своята мечта.
Желаеше да притежаваш и спечели ме
със думи ласкави,обвити в лъжа.
Сред тях летях,и в пух обвити бяха дните ми.
Животът с теб е бил илюзия добра,
където,влюбена,аз вярвах сляпо
в искреността ти,на която се предоверих.
Лъжа голяма е била и любовта ти...
За добър играч ли се помисли,ми кажи?
На дните с тебе сложих край. Проблясна нещо,
озари ме, откри очите ми за твоите лъжи,
за думите, че съм била красива,
че съм осмисляла и твойте дни.
Въжеиграч-актьор в живота си, така!
Но в неизгодна май позиция оказа, че си ти.
Аз зная - когато за любов сърцето заридае,
за прошка Бог ще молиш през сълзи.
© Петя Кръстева All rights reserved.
