13 нояб. 2006 г., 19:05

Въжеиграчът 

  Поэзия
664 0 4

                                        посветено  на сестра ми и нейният"приятел"


Спокойно!Аз ще стъпя на земята,                    
от облаците леко ще се приземя.
Ти сряза и размаха на крилете ми,
а в полет щях да стигна своята мечта.


Желаеше да притежаваш и спечели ме
със думи ласкави,обвити в лъжа.
Сред тях летях,и в пух обвити бяха дните ми.
Животът с теб е бил илюзия добра,


където,влюбена,аз вярвах сляпо
в искреността ти,на която се предоверих.
Лъжа голяма е била и любовта ти...
За добър играч ли се помисли,ми кажи?


На дните с тебе сложих край. Проблясна нещо,
озари ме, откри очите ми за твоите лъжи,
за думите, че съм била красива,
че съм осмисляла и твойте дни.


Въжеиграч-актьор в живота си, така!
Но в неизгодна май позиция оказа, че си ти.
Аз зная - когато за любов сърцето заридае,
за прошка Бог ще молиш през сълзи.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как боли Петя... предателството на близък човек.
    Зная! Прости, преди да ти поискат прошка!Лесно е, направи го с усмивка в душата си!
    Прегръщам те!
  • Болезнено реален и истински стих ...

    Поздрав и усмивка Петя.
  • Болезнено е, Петинка! Да сетиш болката от най-близък човек, боли, за това и трудно се намират сили за прошка...
    Поздрав, мила, и силна прегръдка!
  • Поздрави отново, Петя!!! Много човешко отношение!!!
Предложения
: ??:??