Вълча молитва
ВЪЛЧА МОЛИТВА
Цепят просторите чорлави мълнии.
Див – върху покрива дъжд громолѝ.
Зимата слиза по голите хълмове.
Вятърът тръска валма от бодли.
Въздухът скърца със примка на шията.
Облакът мъкне парцали от мрак.
Вълк на умряло зави през корията.
Вресна край него уплашен сръндак.
Камъкът тръгва – и смъква баирите.
Влачат се тонове бясна вода.
Няма защо из дъжда да ме дирите!
Нийде до днес не оставих следа.
Дните препускат на грохнали глутници.
Нощите – черни вдовици, мълчат.
Жив ли съм? Дишам в напуснати лудници.
Или съм луд в полуделия свят?
Ако във храма за мен се помолите,
стихчета пак ще ви пиша с курсив –
Бог слънчица да ви прати – и пролети,
за да повярвам, че още съм жив!
© Валери Станков All rights reserved.
