Криле аз искам да разперя, да литна като птица,
но явно в минал свой живот живяла съм вълчица.
И вместо в болка да горя, когато съм ранена,
аз просто плача, но сама - и силна, и сломена.
Каква е моята природа? В сърцето ми е есен,
хибрид от птица и от вълк, запявам вълча песен.
Изглежда сигурно нелепо, но аз така умея -
ту литвам плахо, ту свирепо живота си живея...
© Мария Борисова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
