Криле аз искам да разперя, да литна като птица,
но явно в минал свой живот живяла съм вълчица.
И вместо в болка да горя, когато съм ранена,
аз просто плача, но сама - и силна, и сломена.
Каква е моята природа? В сърцето ми е есен,
хибрид от птица и от вълк, запявам вълча песен.
Изглежда сигурно нелепо, но аз така умея -
ту литвам плахо, ту свирепо живота си живея...
© Мария Борисова Всички права запазени