Вълкът и Агнецът
Аз съм и вълкът, и агнецът!
Аз съм и мракът, и светлината.
На главата ми венецът от тръни е поставен
и под тежестта на кръста свой
вратата диря да отворя към изгубения рай.
Скитах по света, пребродих пустини и морета.
Търсих любовта чиста, изправен до стената
на дявола, продадох си душата!
Вкусих от болката гореща, сърцето ми да плаща цената умори се.
Вълкът оголи зъбите свои в напън за битка последна,
Война на светлината падна поразен в сърцето.
Душата ми горяща в огъня на ада изкрещя поразена,
окован, захвърлен бях в морето от пламъци.
Търсих рая, но видях живия ад!
Отдадох се на светлината, но обгърна ме мрак!
И разбрах, че в тоя свят вълците са на върха,
и лудите никой не обича, а агнецът в кръста
да се врича умее, но накрая дяволът пак ще се смее!
© Давид Иванов All rights reserved.
