Вълкът и Агнецът
Аз съм и вълкът, и агнецът!
Аз съм и мракът, и светлината.
На главата ми венецът от тръни е поставен
и под тежестта на кръста свой
вратата диря да отворя към изгубения рай.
Скитах по света, пребродих пустини и морета.
Търсих любовта чиста, изправен до стената
на дявола, продадох си душата!
Вкусих от болката гореща, сърцето ми да плаща цената умори се.
Вълкът оголи зъбите свои в напън за битка последна,
Война на светлината падна поразен в сърцето.
Душата ми горяща в огъня на ада изкрещя поразена,
окован, захвърлен бях в морето от пламъци.
Търсих рая, но видях живия ад!
Отдадох се на светлината, но обгърна ме мрак!
И разбрах, че в тоя свят вълците са на върха,
и лудите никой не обича, а агнецът в кръста
да се врича умее, но накрая дяволът пак ще се смее!
© Давид Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Така е, Кети. Преминеш ли веднъж през ада той те белязва, но за това пък светлината става още по- ярка
-
Доброто и злото живеят у нас, борбата между тях е вечна. Но малцина са хората, усещащи нещата в дълбочина!
-
Маргарита и Вили, благодаря ви! Радвам се, че отделихте време за мен и стиха ми! Вили, много се радвам, че мислиш така за мен, от сърце ти благодаря!
-
Давид, ставаш все по-интересен автор.
Много въздействаш. Искрено се радвам на нещата, които пишеш. Поздрави и на вълка и на агнеца
-
Харесва ми!
-
Благодаря за коментара Стойчо! Така е, но най- лошото е когато се разпнат между мрака и светлината!
-
Борбата между доброто и злото :ту ни възвисява,ту ни примирява...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
