Вълна

Вълнá

Вълнá ли съм, по теб ще се разлея
с бяла развълнувана снага. 
Море ли съм, до капчица изпий ме
и приседни до мене на брега.

И всичките скали ще да разбия,
вълна съм, силна при това
с топлата си пяна да те мия. 
Поискаш ли, почакай на брега? 

И топла, като лятно слънце
с дреха на изумрудени цветя, 
с песен, като делфини звучна
в твоите очи, да разцъфтя!

Бряг си с котва и моя муза.
Знаеш ли, че много те обичам -
как в морето да се върна
към други брегове, да тичам?