Вълни
ВЪЛНИ
Те идеха от смътността създала битието
и сливаха в прибой
Живота и Смъртта.....
разкъсали веригите на своя мним покой -
под синия олтар - безбрежен - на небето...
Връхлитаха в спонтанна страст -
вълна подир вълна,
една след друга -
разгънати в стена -
В метежа на бучащата си власт...............
Политаха............ .................... .........................................
Връхлитаха отново...........................................................
Пропадаха във трясъка като олово
при сблъсъка със пясъка
и се издигаха, приличащи на адски привидения -
обричащи,
изтичащи, безбрежни
и безкрайни.........................................................................
В разбунтуваната своя неизбежност...
в ново всеотдайно въплащение,
те търсеха и късаха
от Времето и въздуха
забързани, въвлечени във нов решителен прибой,
защото
сигурно разбираха, че са обречени
да бъдат примирени
в привидния
недопустим
покой.
февруари 1989
© Кирил Бачев All rights reserved.
