Заведи ме в Гетсиманската градина,
разходи ме по вълшебни тротоари.
Аз искам просто с тебе да замина,
че мъка бедна ми душа попари.
Все има свят, на този паралелен,
където не сковава люта зима,
беднякът дето не върви безцелен
и вечната любов е допустима.
Аз вярвам в него и го нарисувах -
един вълшебен, цветен рай.
В мечтите си аз вече погостувах,
а ти във този свят ми го създай.
© Мартин Спасов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
