Dec 17, 2007, 5:47 PM

вълшебни и земни...

  Poetry
1.2K 0 6

Вода
и безкрайни морски дълбини.
Любов,
раждаща безгранични човешки мечти.
Но водата е и бездна, която поглъща,
в която се давиш дори...
А любовта е и страст, която погубва
и сладост, която горчи.....
Просто земни
красиви и страшни стихии,
но и в двете има нещо вълшебно, нали....
То е сила, убиваща всеки миг
на брега морски вълни,
но е и мощ, която все още ги ражда,
нали...
Болка, от която умирам,
като вълна разбита в скали.
Но и магия, която ме ражда,
за да обичам и след смъртта си дори...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...