ВЪЛШЕБНИ СВЕТОВЕ
Поетите се раждат без бодли
и голи след живота си умират.
В душите им пороен дъжд вали
и бурите в душите им не спират.
Поетите живеят в собствен свят,
мечтите си завиват във куплети,
а те във умовете им висят-
намерени,безценни амулети.
Поетите не стават богове,
но Бог им дава сили да създават.
Те всички плуват в своето море
и винаги на бурите прощават.
Поетите изгасят в самота,
единствено душите им остават.
На живите се пада участта
посмъртно след това да ги признават....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
