ВЪЛШЕБНИ СВЕТОВЕ
Поетите се раждат без бодли
и голи след живота си умират.
В душите им пороен дъжд вали
и бурите в душите им не спират.
Поетите живеят в собствен свят,
мечтите си завиват във куплети,
а те във умовете им висят-
намерени,безценни амулети.
Поетите не стават богове,
но Бог им дава сили да създават.
Те всички плуват в своето море
и винаги на бурите прощават.
Поетите изгасят в самота,
единствено душите им остават.
На живите се пада участта
посмъртно след това да ги признават....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
